Усетил напрежението, изпълващо въздуха, Гуам се обърна мигновено, изваждайки секирата си, с която за част от секундата и отличен замах отряза главата на второто същество. Тауринът извърши удара с едната си мускулеста ръка, докато с другата придържаше внимателно ранения Барсил.
Кръв опръска заобикалящите дървета, както и спътниците - така черна и сякаш слузеста, тя започна да ги оплита в невидима лепкава мазна мрежа, която задушаваше със зловонието си.
Докато се развиваше действието с краткост едно дихание, Джаневней отскочи бързо, откривайки път на заученото движение на спътника си. Главата на нещото отлетя далеч от създалото се малко бойно поле.
Червените локви, пръски, дори реки потапяха всичко около Джаневней в кървава бездна. Блясък на брони заслепяваше очите му, а свистенето на мечове заглушаваше ушите му. Звуковете на съсичане и ехтежа на трупове, падащи тъпо на пода, нарушаваха тишината в имението.
Трупът на обезглавеното тяло на върколака тупна точно така, както тогава падаха безмълвно жертвите на поголовната сеч, на която стана свидетел младото дете - мъж в онези дни - така близки и толкова далечни...
вторник, 24 март 2009 г.
сряда, 11 март 2009 г.
Повей на съдбата 1 - 20 част
Със завидна бързина Джаневней преметна арфата на гърба си и притича до двамата си спътника.
По пътя прескочи ловко трупа на върколака без да обърне внимание, че все още диша. Извади торбата с билките и подбра няколко специфични листа. Барсил едва дишаше, бардът извади чист плат, който трябваше да послужи за превръзка и откъсна голяма част от него и я подаде на Гуам, който със завиден усет започна да превързва Барсил. Улисани в грижата за война, двамата не обърнаха внимание на нещо важно...
Тежко зловоние ги лъхна откъм гърбовете, което те усетиха с леко закъснение, равняващо се на кратко дихание.
Джаневней се обърна бързо, срещайки мътния поглед на второто същество, което ръмжеше и оголваше зъбите си. Насочи се скоростно към най-близкостоящия противник. Кървава дреха се разкъсваше с всяка секунда. Пръски обвиваха заобиколните дървета и треви, а тежкия тропот на бягане огласяваше с ехото си мъртвата тишина - явно беше тежко ранено.
Бардът нямаше време да мисли, изхули от ръкавите си два кинижала и ги метна скорострелно към тичащия върколак, който издаваше хъркащи звуци.
Предсмъртните хрипове на агонията се разнасяха с всяка крачка, но животното не спираше, водено от нагона за убийство и пазено от инстинкта за самосъхранение.
Опитът му с кинижалите отвори само нови кървящи рани, но се оказа крайно неуспешен, за да го убие...
Двата кинжала си останаха забити в козината на върколака, а близостта му притеснително се увеличи.
По пътя прескочи ловко трупа на върколака без да обърне внимание, че все още диша. Извади торбата с билките и подбра няколко специфични листа. Барсил едва дишаше, бардът извади чист плат, който трябваше да послужи за превръзка и откъсна голяма част от него и я подаде на Гуам, който със завиден усет започна да превързва Барсил. Улисани в грижата за война, двамата не обърнаха внимание на нещо важно...
Тежко зловоние ги лъхна откъм гърбовете, което те усетиха с леко закъснение, равняващо се на кратко дихание.
Джаневней се обърна бързо, срещайки мътния поглед на второто същество, което ръмжеше и оголваше зъбите си. Насочи се скоростно към най-близкостоящия противник. Кървава дреха се разкъсваше с всяка секунда. Пръски обвиваха заобиколните дървета и треви, а тежкия тропот на бягане огласяваше с ехото си мъртвата тишина - явно беше тежко ранено.
Бардът нямаше време да мисли, изхули от ръкавите си два кинижала и ги метна скорострелно към тичащия върколак, който издаваше хъркащи звуци.
Предсмъртните хрипове на агонията се разнасяха с всяка крачка, но животното не спираше, водено от нагона за убийство и пазено от инстинкта за самосъхранение.
Опитът му с кинижалите отвори само нови кървящи рани, но се оказа крайно неуспешен, за да го убие...
Двата кинжала си останаха забити в козината на върколака, а близостта му притеснително се увеличи.
вторник, 3 март 2009 г.
Повей на съдбата - 1-19 част
.... само едно вдишване,толково кратко и толкова продължително.С него започва живота и с него може да завърши.Толкова кратко.Хищното създание и Барсил бяха започнали своя танц на смъртта,единият от тях щеше да го довърши,другият не.Силата и скоростта на създанието срещу неизвестните нему умения на война.Засега съдбата клонеше към звяра.Таурините не бяха известни със скоростта си ,а със силата и Гуам действа инстиктивно - не можеше да стигне навреме,но поне щеше да го защити.Докато измъкваше оръжието си с една ръка,другата я насочи към Барсил.Второ вдишване.Барсил и сянката отново се нападнаха,а защитното заклинание вече бе казано от Гуам,но сякаш ефект нямаше.Трето вдишване.Почти до двата противника ясно видя че това е върколак и как с хитра но рискована маневра Барсил се справи с него,но на цената на тежък удар.Четвърто вдишване и всичко бе приключило.
-Добре се справи боецо,тези не умират лесно.Явно дълго ще бъдем приятели - побутвайки с крак неподвижното тяло на звяра.Отмести поглед към кървящите рани на Барсил,сложи ръка на рамото му и затваряйки очи започна да шепне заклинание на отдавна изчезнал език.
След няколко секунди таурина излезе от транса и с почуда погледна все още кървящите рани на Барсил.Изпълненият му с недоумение поглед ,срещна ясния, но изпълнен с болка взор на човека.
-Това,това, което направих трябваше да ти помогне.Да излекува раните ти....
-Няма нищо,поне опита.И по-тежки рани съм понасял,а сега съм тук с вас нали така ? - опита се да го успокои Брасил и отстъпи с несигурна крачка назад от трупа.
-Лекувал сам десетки години къде по-тежки рани,а сега даже не мога да спра кървенето ти.Нещо не ми е наред - каза унило Гуам.Но виждайки поредната несигурна крачка на Брасил,го настигна с два разкрача и внимавайки да не го нарани допълнително, го притисна до себе си.
- Хей Джаневней донеси си торбата с билките,явно сега може да му помогнем само с тях - и докато изричаше тези думи,усети как човека в ръцете му се отпусна още повече и е почти изгубил съзнание.Миг по късно и това стана - войнът оплете крака,залитна и само силата на таурина го задържа прав,но оръжието му се измъкна от отпуснатата ръка и направило полу кръг,следвайки свой собствен път, се удари в земята и изчезна погълнато от калта около тях.
-Добре се справи боецо,тези не умират лесно.Явно дълго ще бъдем приятели - побутвайки с крак неподвижното тяло на звяра.Отмести поглед към кървящите рани на Барсил,сложи ръка на рамото му и затваряйки очи започна да шепне заклинание на отдавна изчезнал език.
След няколко секунди таурина излезе от транса и с почуда погледна все още кървящите рани на Барсил.Изпълненият му с недоумение поглед ,срещна ясния, но изпълнен с болка взор на човека.
-Това,това, което направих трябваше да ти помогне.Да излекува раните ти....
-Няма нищо,поне опита.И по-тежки рани съм понасял,а сега съм тук с вас нали така ? - опита се да го успокои Брасил и отстъпи с несигурна крачка назад от трупа.
-Лекувал сам десетки години къде по-тежки рани,а сега даже не мога да спра кървенето ти.Нещо не ми е наред - каза унило Гуам.Но виждайки поредната несигурна крачка на Брасил,го настигна с два разкрача и внимавайки да не го нарани допълнително, го притисна до себе си.
- Хей Джаневней донеси си торбата с билките,явно сега може да му помогнем само с тях - и докато изричаше тези думи,усети как човека в ръцете му се отпусна още повече и е почти изгубил съзнание.Миг по късно и това стана - войнът оплете крака,залитна и само силата на таурина го задържа прав,но оръжието му се измъкна от отпуснатата ръка и направило полу кръг,следвайки свой собствен път, се удари в земята и изчезна погълнато от калта около тях.
Абонамент за:
Публикации (Atom)