Усетил напрежението, изпълващо въздуха, Гуам се обърна мигновено, изваждайки секирата си, с която за част от секундата и отличен замах отряза главата на второто същество. Тауринът извърши удара с едната си мускулеста ръка, докато с другата придържаше внимателно ранения Барсил.
Кръв опръска заобикалящите дървета, както и спътниците - така черна и сякаш слузеста, тя започна да ги оплита в невидима лепкава мазна мрежа, която задушаваше със зловонието си.
Докато се развиваше действието с краткост едно дихание, Джаневней отскочи бързо, откривайки път на заученото движение на спътника си. Главата на нещото отлетя далеч от създалото се малко бойно поле.
Червените локви, пръски, дори реки потапяха всичко около Джаневней в кървава бездна. Блясък на брони заслепяваше очите му, а свистенето на мечове заглушаваше ушите му. Звуковете на съсичане и ехтежа на трупове, падащи тъпо на пода, нарушаваха тишината в имението.
Трупът на обезглавеното тяло на върколака тупна точно така, както тогава падаха безмълвно жертвите на поголовната сеч, на която стана свидетел младото дете - мъж в онези дни - така близки и толкова далечни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар