Защото вече един път му се беше случило точно това.
Нощта отстъпваше пътя на утрото с причудливо спокойствие онзи ден. Въздухът ухаеше на свежест, капчиците роса светеха в едно с изгряващото слънце, а пухкавите облаци галантно отстъпваха на светилото.
Първите лъчи преминаха през прозореца, между умишлено доближените завеси, целящи затъмняване на стаята след бурна вечер. Светлината погали лицето на спящия, който с нежелание отвори едното си око, а после и другото като отметна палавите кичури лилава коса, които прегръщаха лицето му. Изправи се, обличайки мекия памучен халат, който предвещаваше поредния хубав, незабравим и спокен ден, в който радостта трябваше да надделее над тъгата. След сутрешната баня, както и подготовката на тоалета с помощта на слугите, младия и красив мъж слезе на закуска.
След баналната размяна на поздрави и мълчаливо хранене, когато дойде време за кафето, младежът разбра, че на обяд ще идват важни гости и той трябваше да се подготви. Той знаеше колко е важно това за баща му.Дребният буржоа имаше много дългове, които беше натрупал последните години заради безкрайните разходи за дрехи на съпругата и дъщеря си и някои неуспешни сделки.
Обядът мина, но никой не се появи, към три часа следобед се почука на вратата на имението и именно тогава настана бурята, която завъртя наопаки животът на младият мъж..
Мислите му се прекъснаха от шумолене, което се намираше в близост до него. Джаневней продължи с желязно спокойствие мелодията, която свиреше. В същото време обаче сетивата му се изостриха максимално, а очите му, привидно затворени обикаляха всичко наоколо със завидна бързина. Ловките му ръце не спираха играта си по струните, но стояха в пълна готовност за действие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар