В краткия миг на мълчание Джаневней бавно отстъпи крачка назад, докато отместваше поглед от лицето на Барсил.
- Каквото и да стане оттук насетне, скъпи спътници, то ще е на нашия гръб. Имам лошото предчувствие, че нещо се доближава до нас... Но дано въображението ме лъже, замъглено от умората. Предлагам да си направим лагер наблизо.
Очите на барда погледнаха странично война, чието лице беше безизразно, а утихналият и вече спокоен вятър развя кичура коса, завъртайки го в странен танц.
Запъти се бавно към полегналата на тревата кобила, която доволно хапваше трева.
Старото животно го придружаваше навсякъде вече от много лета, чийто брой той не помнеше. Отиде до него и го погали между ушите, докато то изцвили доволно.
Отново се облегна на дървото, но този път извади арфата си в странен унес и очакване на нещо, което предполагаше, че ще дойде.
Винаги когато е прекалено тихо, следва силна буря...
Няма коментари:
Публикуване на коментар