RedFox :
Проливният дъжд вече два дни неспирно се изливаше от тъмните облаци, ниско надвиснали над земята.Въпреки че беше само късен следобед,сумракът бързо поглъщаше и малкото промъкващи се между капките слънчеви лъчи.Вятър почти нямаше,но всичко се движеше повлечено от силата на стичащата се вода.Единственото което устояваше бе самотния ездач,ниско приведен над коня си.Отдалеч гледката беше странна,сякаш животното бе много ниско или изгърбено,но от близо ставаше даже още по-странно.Дългият,просмукан с вода плащ на ездача покриваше целият му гръб и стигаше почти до копитата на коня му, очертавайки широк гръб и могъщи рамене.Дълбоката му качулка,силно издадена напред едва помръдваше натежала от просмуканата вода.А той сякаш беше замръзнал на седлото си,хипнотизиран от бавния и монотонен ход на животното в калта.
Stranded :
Самотното яздене на конника се прекъсна от неочакван шум. Докато минаваше край дърветата, чиито клони изглеждаха като протегнати ръце в тъмнината. Вятърът задуха силно като разклати създадените от илюзията на погледа костеливи пръсти,чийто листни обвивки се разсипаха във формата на килим по пътя.
Когато вятъра спря, от успокоените на пръв поглед дървета с гротескни очертания се появи тъмен силует на кон. С тих тропот от копита ездачът се приближи до яздещата фигура.
Дъждът постепенно се усилваше докато не се превърна в поройна буря с раздиращи сивото и мрачно небе свтекавици.
Ездачите се движеха мълчаливо в необичаен синхрон.
Мълния проряза на две небето, тъмните силуети на яздещите за миг се осветиха: Новоприсъединилият се имаше бледо лице, от което се виждаха само прозрачните сини очи, а няколко мокри кичура тъмно лилава коса пречеха на ездача, премрежвайки погледа му.
Мокрото и женствено лице излъчваше необичайно спокойствие,а тънка усмивка го озаряваше. Качулката покриваше челото на ездача до очите му, а сивото наметало не даваше дори най-малка възможност за гадаене на това как е облечен ездачът.
Духна вятър, който разкри част от седналото тяло на мъжа - той имаше тесни рамене, а на кръста си носеше прилежно прибрана посребрена флейта от едната страна, а от другата се подаваха плахо парчета хартия. Те стояха прибрани в малка кожена кесия, небрежно вързана малко под хълбока му.
Докато светлинното бедствие загасваше, горната част на силуета също се освети - на гърба си, внимателно завързана до пред гърдите се разполагаше голяма за времето си арфа, на която личеше, че е доста антична по олющванията. Определено този предмет говореше за много препятствия, на които се изграждаше историята му.
RedFox :
- По дяволите,старата вещица точно тук ли трябваше да ни прати за скапаните си треви - тихо се чу гласът на едрата фигура,сякаш въпросът бе за самият него.
Яздиха в мълчание още няколко минути.Всеки вглъбен в себе си и опитващ се да запази и малкото напускаща го топлина,отстъпваща на просмукващия се до костите студ.Когато с рязко движение отметна качулката си назад и с отчаян стон позволи на дъжда да облива лицето му,гледащо към облаците.
Все по-често имаше нужда да отмие болката от себе си или по-точно спомена за болката.Даже и сега докато дъжда го заслепяваше,пред очите му бе друга картина....
..... слънцето едва бе изгряло,но те вече се сражаваха от няколко часа.В началото битката протичаше, както бяха предвидили и той, с неговата част, нямаше да се намесват,а само щяха да спасят максимално повече след клането.Още ясно виждаше мига,сякаш на забавен кадър,как сред редиците им настава смут и объркване от яростното нападение в центъра.Първите таурени* изпопадаха за секунди, покосени от ледения магически дъжд, който се изсипа отгоре им,след което мъртвите им тела бяха използвани за ужасяващо заклинание и разпръснати от силни експлозии, поваляйки всички около тях....
Споменът рязко изчезна от взора му,при силното накланяне напред,когато животното се подхъзна по калната пътека.То направи няколко несигурни крачки,изпръхтя недоволно и бавно продължи хода си,сякаш нищо не бе станало.Ех,всички ако можехме така - помисли си ездача и го сръга с пети да се засили поне малко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар