Гласът на Джаневней го извади от обзелият го унес и кимайки в знак на съгласие с неговите думи,Гуам се насочи към коня си казвайки:
- Време е да потегляме,скоро мрак ще обхаване това място и не искам да ме хване без да сам се приготвил за лагеруване.Тук и през деня е опасно, а да не говорим вечер,както сам си се убедил -посочвайки счупената пика до Барсил.
- Какво те води насам и как се случи това - отправяйки за секунда поглед към пречупеното на две оръжие,след което с едно движение яхна коня си.
Недоволно от прекъснатата си почивка и неочаквания товар,животното изцвили и направи безуспешен опит да захапе една от ръцете на таурина,озовала се близо да главата му.Ах ти старо кранто,чу се боботещия глас на Гуам.Ако кодото* ми беше тук,отдавна да съм те изял и издърпвайки силно юздите му,го подчини на волята си - кротко да поеме право напред по пътеката водеща към края на горичката където се намираха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар