Безмълвният бард погледна въпросително спътника си и приближаващият конник, преценяйки доколкото му позволяваха възможностите какъв ще е развоя на събитията.
С тънката си ръка отметна поредния паднал кичур коса, след което покри лицето си до носа с качулката на наметалото му.
Отново тънка усмивка премина по бледото му лице и отвърна:
- Нямам намерение да участвам в личните ти разправии, затова ще изчакам докато всичко приключи. - с тези думи бардът спря коня си и стъпи внимателно върху мокрия килим от листа, който се смачка под краката му, макар елегантността на движението му.
Той се облегна на близкото дърво в очакване на събитията. Извади с лявата си ръка флейтата и засвири тиха мелодия, която отключи спомена в главата му.
Битка, кръв, предателство, бягство и един вечен конфликт... Толкова ясно го видя, че сякаш се върна за миг там. Викове на болка, предсмъртна агония, невиждана жестокост...Създадена от блясъка на доспехи....Толкова силен, че заслепяваше със светлината си, създавайки пълен мрак..
Флейтата сякаш стенеше в тон с мислите за миналото. Бардът спря за кратко дихание и каза:
-Внимавай какво правиш и говориш, не ми се иска да продължа сам, а противникът ти, ако е наистина враг, няма да е от най-леките и дори от тези, на които си свикнал - нито по думи, нито по действия.... - пое дъх и продължи мелодията, като тънките му пръсти я галеха така сякаш докосваше нежно дама.
Кръстоса крак възкрак, кобилата му се доближи до него, привлечена от музиката,а конят на спътника му се успокои..
Няма коментари:
Публикуване на коментар