- По тези краища никой не язди сам без причина,сериозна причина.Ако и тази вечер ще имаме проблеми,смятам бързо да приключа с тях и още докато го казваше преметна крак над гърба на коня си и с леко движение,някак доста грациозно за ръста му,скочи на земята, разхвърляйки кал навсякъде около себе си.Застанал до животното,което стигаше малко над кръста му, ездачът наистина приличаше на исполин и сега, слязъл от гърба му,то изпръхтя доволно.
- Е това без туй не помага вече много - и с рязко движение на лявата си ръка откачи и преметна наметалото си на седлото,което изплюща като въже и удари хълбока на коня,карайки го да пристъпи нервно от крак на крак.Въпреки тъмнината,металните отблясъци на масивната му стоманена броня ясно се виждаха без наметалото,а на раменете си, покрити с множество къси шипове, явно личаха нараменниците,пригодени да отнемат животи.За секунда отпусна ремъците на голямата ножница на седлото, придържаща двуръчната му секира,но не я извади.Погледна и добре закрепеният си шлем към задника на животното,пристегна го по-добре и се обърна кам спътника си.
- А ти,ти просто гледай да не се окажеш в средата - и поведе коня напред,хванал го за юздите с едната ръка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар