Усетил напрежението, изпълващо въздуха, Гуам се обърна мигновено, изваждайки секирата си, с която за част от секундата и отличен замах отряза главата на второто същество. Тауринът извърши удара с едната си мускулеста ръка, докато с другата придържаше внимателно ранения Барсил.
Кръв опръска заобикалящите дървета, както и спътниците - така черна и сякаш слузеста, тя започна да ги оплита в невидима лепкава мазна мрежа, която задушаваше със зловонието си.
Докато се развиваше действието с краткост едно дихание, Джаневней отскочи бързо, откривайки път на заученото движение на спътника си. Главата на нещото отлетя далеч от създалото се малко бойно поле.
Червените локви, пръски, дори реки потапяха всичко около Джаневней в кървава бездна. Блясък на брони заслепяваше очите му, а свистенето на мечове заглушаваше ушите му. Звуковете на съсичане и ехтежа на трупове, падащи тъпо на пода, нарушаваха тишината в имението.
Трупът на обезглавеното тяло на върколака тупна точно така, както тогава падаха безмълвно жертвите на поголовната сеч, на която стана свидетел младото дете - мъж в онези дни - така близки и толкова далечни...
вторник, 24 март 2009 г.
сряда, 11 март 2009 г.
Повей на съдбата 1 - 20 част
Със завидна бързина Джаневней преметна арфата на гърба си и притича до двамата си спътника.
По пътя прескочи ловко трупа на върколака без да обърне внимание, че все още диша. Извади торбата с билките и подбра няколко специфични листа. Барсил едва дишаше, бардът извади чист плат, който трябваше да послужи за превръзка и откъсна голяма част от него и я подаде на Гуам, който със завиден усет започна да превързва Барсил. Улисани в грижата за война, двамата не обърнаха внимание на нещо важно...
Тежко зловоние ги лъхна откъм гърбовете, което те усетиха с леко закъснение, равняващо се на кратко дихание.
Джаневней се обърна бързо, срещайки мътния поглед на второто същество, което ръмжеше и оголваше зъбите си. Насочи се скоростно към най-близкостоящия противник. Кървава дреха се разкъсваше с всяка секунда. Пръски обвиваха заобиколните дървета и треви, а тежкия тропот на бягане огласяваше с ехото си мъртвата тишина - явно беше тежко ранено.
Бардът нямаше време да мисли, изхули от ръкавите си два кинижала и ги метна скорострелно към тичащия върколак, който издаваше хъркащи звуци.
Предсмъртните хрипове на агонията се разнасяха с всяка крачка, но животното не спираше, водено от нагона за убийство и пазено от инстинкта за самосъхранение.
Опитът му с кинижалите отвори само нови кървящи рани, но се оказа крайно неуспешен, за да го убие...
Двата кинжала си останаха забити в козината на върколака, а близостта му притеснително се увеличи.
По пътя прескочи ловко трупа на върколака без да обърне внимание, че все още диша. Извади торбата с билките и подбра няколко специфични листа. Барсил едва дишаше, бардът извади чист плат, който трябваше да послужи за превръзка и откъсна голяма част от него и я подаде на Гуам, който със завиден усет започна да превързва Барсил. Улисани в грижата за война, двамата не обърнаха внимание на нещо важно...
Тежко зловоние ги лъхна откъм гърбовете, което те усетиха с леко закъснение, равняващо се на кратко дихание.
Джаневней се обърна бързо, срещайки мътния поглед на второто същество, което ръмжеше и оголваше зъбите си. Насочи се скоростно към най-близкостоящия противник. Кървава дреха се разкъсваше с всяка секунда. Пръски обвиваха заобиколните дървета и треви, а тежкия тропот на бягане огласяваше с ехото си мъртвата тишина - явно беше тежко ранено.
Бардът нямаше време да мисли, изхули от ръкавите си два кинижала и ги метна скорострелно към тичащия върколак, който издаваше хъркащи звуци.
Предсмъртните хрипове на агонията се разнасяха с всяка крачка, но животното не спираше, водено от нагона за убийство и пазено от инстинкта за самосъхранение.
Опитът му с кинижалите отвори само нови кървящи рани, но се оказа крайно неуспешен, за да го убие...
Двата кинжала си останаха забити в козината на върколака, а близостта му притеснително се увеличи.
вторник, 3 март 2009 г.
Повей на съдбата - 1-19 част
.... само едно вдишване,толково кратко и толкова продължително.С него започва живота и с него може да завърши.Толкова кратко.Хищното създание и Барсил бяха започнали своя танц на смъртта,единият от тях щеше да го довърши,другият не.Силата и скоростта на създанието срещу неизвестните нему умения на война.Засега съдбата клонеше към звяра.Таурините не бяха известни със скоростта си ,а със силата и Гуам действа инстиктивно - не можеше да стигне навреме,но поне щеше да го защити.Докато измъкваше оръжието си с една ръка,другата я насочи към Барсил.Второ вдишване.Барсил и сянката отново се нападнаха,а защитното заклинание вече бе казано от Гуам,но сякаш ефект нямаше.Трето вдишване.Почти до двата противника ясно видя че това е върколак и как с хитра но рискована маневра Барсил се справи с него,но на цената на тежък удар.Четвърто вдишване и всичко бе приключило.
-Добре се справи боецо,тези не умират лесно.Явно дълго ще бъдем приятели - побутвайки с крак неподвижното тяло на звяра.Отмести поглед към кървящите рани на Барсил,сложи ръка на рамото му и затваряйки очи започна да шепне заклинание на отдавна изчезнал език.
След няколко секунди таурина излезе от транса и с почуда погледна все още кървящите рани на Барсил.Изпълненият му с недоумение поглед ,срещна ясния, но изпълнен с болка взор на човека.
-Това,това, което направих трябваше да ти помогне.Да излекува раните ти....
-Няма нищо,поне опита.И по-тежки рани съм понасял,а сега съм тук с вас нали така ? - опита се да го успокои Брасил и отстъпи с несигурна крачка назад от трупа.
-Лекувал сам десетки години къде по-тежки рани,а сега даже не мога да спра кървенето ти.Нещо не ми е наред - каза унило Гуам.Но виждайки поредната несигурна крачка на Брасил,го настигна с два разкрача и внимавайки да не го нарани допълнително, го притисна до себе си.
- Хей Джаневней донеси си торбата с билките,явно сега може да му помогнем само с тях - и докато изричаше тези думи,усети как човека в ръцете му се отпусна още повече и е почти изгубил съзнание.Миг по късно и това стана - войнът оплете крака,залитна и само силата на таурина го задържа прав,но оръжието му се измъкна от отпуснатата ръка и направило полу кръг,следвайки свой собствен път, се удари в земята и изчезна погълнато от калта около тях.
-Добре се справи боецо,тези не умират лесно.Явно дълго ще бъдем приятели - побутвайки с крак неподвижното тяло на звяра.Отмести поглед към кървящите рани на Барсил,сложи ръка на рамото му и затваряйки очи започна да шепне заклинание на отдавна изчезнал език.
След няколко секунди таурина излезе от транса и с почуда погледна все още кървящите рани на Барсил.Изпълненият му с недоумение поглед ,срещна ясния, но изпълнен с болка взор на човека.
-Това,това, което направих трябваше да ти помогне.Да излекува раните ти....
-Няма нищо,поне опита.И по-тежки рани съм понасял,а сега съм тук с вас нали така ? - опита се да го успокои Брасил и отстъпи с несигурна крачка назад от трупа.
-Лекувал сам десетки години къде по-тежки рани,а сега даже не мога да спра кървенето ти.Нещо не ми е наред - каза унило Гуам.Но виждайки поредната несигурна крачка на Брасил,го настигна с два разкрача и внимавайки да не го нарани допълнително, го притисна до себе си.
- Хей Джаневней донеси си торбата с билките,явно сега може да му помогнем само с тях - и докато изричаше тези думи,усети как човека в ръцете му се отпусна още повече и е почти изгубил съзнание.Миг по късно и това стана - войнът оплете крака,залитна и само силата на таурина го задържа прав,но оръжието му се измъкна от отпуснатата ръка и направило полу кръг,следвайки свой собствен път, се удари в земята и изчезна погълнато от калта около тях.
Повей на съдбата - 1-18 част
...изграденото от хиляди тренировки осезание и приятелският вик спасиха война.Едновременно рязка и плавна крачка го изнесоха в страни на нападателя, а дясната ръка вече бе извадила меча, поставен на гърба му.Първи поглед - бърз като мисъл...
...около 5 крачки дълъг хищник наподобяващ голяма котка или вълк,дълги пръсти и здрави нокти на тях
- погледът му се размести,усети движение на тялото си ,инстинктивно замахна с меча и усети съпротивление десницата му удържа дръжката на оръжието...
Мисъл
-движа се, трябва да остана на крака
-възприятие:изгаряща болка в торса влага на мястото,ревът на съществото -движението спря.
Съществото се бе отдръпнало от мястото на разменените удари и застанало на три лапи,близо до четвъртата около плешката зееше съсечената от меча рана от там бликаше тъмна гъста течност.
Барсил направи крачка към нападателя си, прихвана оръжието с две ръце и опита промушване,макар и ранено съществото ловко отбягна.Това чакаше война едновременно връщане на оръжието и крачка в страни хванаха съществото неподготвено-мечът описа дъга и се вряза между рамото и главата.Този път рев нямаше, само гърч на нападналия,незасегнатата му предна лапа описа дъга и се вряза в торса на война.Чу се дрънчене на металните му брони,тялото му се огъна, но остана право.Нямаше вик на болка, но лицето на Барсил излъчваше безмълвна ярост.
...около 5 крачки дълъг хищник наподобяващ голяма котка или вълк,дълги пръсти и здрави нокти на тях
- погледът му се размести,усети движение на тялото си ,инстинктивно замахна с меча и усети съпротивление десницата му удържа дръжката на оръжието...
Мисъл
-движа се, трябва да остана на крака
-възприятие:изгаряща болка в торса влага на мястото,ревът на съществото -движението спря.
Съществото се бе отдръпнало от мястото на разменените удари и застанало на три лапи,близо до четвъртата около плешката зееше съсечената от меча рана от там бликаше тъмна гъста течност.
Барсил направи крачка към нападателя си, прихвана оръжието с две ръце и опита промушване,макар и ранено съществото ловко отбягна.Това чакаше война едновременно връщане на оръжието и крачка в страни хванаха съществото неподготвено-мечът описа дъга и се вряза между рамото и главата.Този път рев нямаше, само гърч на нападналия,незасегнатата му предна лапа описа дъга и се вряза в торса на война.Чу се дрънчене на металните му брони,тялото му се огъна, но остана право.Нямаше вик на болка, но лицето на Барсил излъчваше безмълвна ярост.
Повей на съдбата - 1-17 част
Отдалечил се няколко метра от Джаневней и Барсил,тауринът унило се беше навел над животното си, уморен от дългия ден.Беше се вгледал в проскубана грива на коня си,когато мимолето улови движението на една от многото наобиколили ги сенки.То сякаш бе само за секунда,но привлече вниманието му,макар и да бе вече късно .....
...... кръв,свежа кръв,прясна и тъй привличаща.Преди не беше така,търсеше нови жертви само за да се нахрани,но откакто пратеника на смъртта го бе открил, единственото, което го интересуваше и караше постоянно да е на лов, бе жаждата за кръв.Нищо не можеше да застане между него и целта му, и вече от доста време бе като част от дървото, където се бе притаил.Сенките добре го прикриваха и видя двете същества на пътеката без те да го видят.После те спряха за кратко и когато реши, че е настъпил неговият час, се стресна от появата на още едно от странните създания.И друг път беше пирувал с такива като тях,кръвта им бе тъй ароматна и съблазнителна,караха го да бъде още по-настървен.Трите създания се доближиха и явно са заедно.Е щеше да има повече от сладката им кръв за него,само да изчака мига си.Трябваше му само миг и щеше да нападне,миг, когато са раздалечени и невнимателни.Миг, когато най-едрия се отадлечи малко.Този миг - мига, който чакаше и нападната като стрела,изстреляна като от опъната до край тетива....
- Барсиллллл!! - успя само да изреве гиганта и сянката, която забеляза се бе приземила на земята и с мълниеносни движения,сливайки се едно с друго,тя направи няколко скока и с един последен се хвърли срещу война, оставяйки му само няколко болезнени секунди живот в чудовищната паст от зъби и нокти, които бе разтворило сякаш за последна прегръдка.....
...... кръв,свежа кръв,прясна и тъй привличаща.Преди не беше така,търсеше нови жертви само за да се нахрани,но откакто пратеника на смъртта го бе открил, единственото, което го интересуваше и караше постоянно да е на лов, бе жаждата за кръв.Нищо не можеше да застане между него и целта му, и вече от доста време бе като част от дървото, където се бе притаил.Сенките добре го прикриваха и видя двете същества на пътеката без те да го видят.После те спряха за кратко и когато реши, че е настъпил неговият час, се стресна от появата на още едно от странните създания.И друг път беше пирувал с такива като тях,кръвта им бе тъй ароматна и съблазнителна,караха го да бъде още по-настървен.Трите създания се доближиха и явно са заедно.Е щеше да има повече от сладката им кръв за него,само да изчака мига си.Трябваше му само миг и щеше да нападне,миг, когато са раздалечени и невнимателни.Миг, когато най-едрия се отадлечи малко.Този миг - мига, който чакаше и нападната като стрела,изстреляна като от опъната до край тетива....
- Барсиллллл!! - успя само да изреве гиганта и сянката, която забеляза се бе приземила на земята и с мълниеносни движения,сливайки се едно с друго,тя направи няколко скока и с един последен се хвърли срещу война, оставяйки му само няколко болезнени секунди живот в чудовищната паст от зъби и нокти, които бе разтворило сякаш за последна прегръдка.....
понеделник, 2 март 2009 г.
Повей на съдбата част 1-16
Защото вече един път му се беше случило точно това.
Нощта отстъпваше пътя на утрото с причудливо спокойствие онзи ден. Въздухът ухаеше на свежест, капчиците роса светеха в едно с изгряващото слънце, а пухкавите облаци галантно отстъпваха на светилото.
Първите лъчи преминаха през прозореца, между умишлено доближените завеси, целящи затъмняване на стаята след бурна вечер. Светлината погали лицето на спящия, който с нежелание отвори едното си око, а после и другото като отметна палавите кичури лилава коса, които прегръщаха лицето му. Изправи се, обличайки мекия памучен халат, който предвещаваше поредния хубав, незабравим и спокен ден, в който радостта трябваше да надделее над тъгата. След сутрешната баня, както и подготовката на тоалета с помощта на слугите, младия и красив мъж слезе на закуска.
След баналната размяна на поздрави и мълчаливо хранене, когато дойде време за кафето, младежът разбра, че на обяд ще идват важни гости и той трябваше да се подготви. Той знаеше колко е важно това за баща му.Дребният буржоа имаше много дългове, които беше натрупал последните години заради безкрайните разходи за дрехи на съпругата и дъщеря си и някои неуспешни сделки.
Обядът мина, но никой не се появи, към три часа следобед се почука на вратата на имението и именно тогава настана бурята, която завъртя наопаки животът на младият мъж..
Мислите му се прекъснаха от шумолене, което се намираше в близост до него. Джаневней продължи с желязно спокойствие мелодията, която свиреше. В същото време обаче сетивата му се изостриха максимално, а очите му, привидно затворени обикаляха всичко наоколо със завидна бързина. Ловките му ръце не спираха играта си по струните, но стояха в пълна готовност за действие.
Нощта отстъпваше пътя на утрото с причудливо спокойствие онзи ден. Въздухът ухаеше на свежест, капчиците роса светеха в едно с изгряващото слънце, а пухкавите облаци галантно отстъпваха на светилото.
Първите лъчи преминаха през прозореца, между умишлено доближените завеси, целящи затъмняване на стаята след бурна вечер. Светлината погали лицето на спящия, който с нежелание отвори едното си око, а после и другото като отметна палавите кичури лилава коса, които прегръщаха лицето му. Изправи се, обличайки мекия памучен халат, който предвещаваше поредния хубав, незабравим и спокен ден, в който радостта трябваше да надделее над тъгата. След сутрешната баня, както и подготовката на тоалета с помощта на слугите, младия и красив мъж слезе на закуска.
След баналната размяна на поздрави и мълчаливо хранене, когато дойде време за кафето, младежът разбра, че на обяд ще идват важни гости и той трябваше да се подготви. Той знаеше колко е важно това за баща му.Дребният буржоа имаше много дългове, които беше натрупал последните години заради безкрайните разходи за дрехи на съпругата и дъщеря си и някои неуспешни сделки.
Обядът мина, но никой не се появи, към три часа следобед се почука на вратата на имението и именно тогава настана бурята, която завъртя наопаки животът на младият мъж..
Мислите му се прекъснаха от шумолене, което се намираше в близост до него. Джаневней продължи с желязно спокойствие мелодията, която свиреше. В същото време обаче сетивата му се изостриха максимално, а очите му, привидно затворени обикаляха всичко наоколо със завидна бързина. Ловките му ръце не спираха играта си по струните, но стояха в пълна готовност за действие.
Абонамент за:
Публикации (Atom)