Отдалечил се няколко метра от Джаневней и Барсил,тауринът унило се беше навел над животното си, уморен от дългия ден.Беше се вгледал в проскубана грива на коня си,когато мимолето улови движението на една от многото наобиколили ги сенки.То сякаш бе само за секунда,но привлече вниманието му,макар и да бе вече късно .....
...... кръв,свежа кръв,прясна и тъй привличаща.Преди не беше така,търсеше нови жертви само за да се нахрани,но откакто пратеника на смъртта го бе открил, единственото, което го интересуваше и караше постоянно да е на лов, бе жаждата за кръв.Нищо не можеше да застане между него и целта му, и вече от доста време бе като част от дървото, където се бе притаил.Сенките добре го прикриваха и видя двете същества на пътеката без те да го видят.После те спряха за кратко и когато реши, че е настъпил неговият час, се стресна от появата на още едно от странните създания.И друг път беше пирувал с такива като тях,кръвта им бе тъй ароматна и съблазнителна,караха го да бъде още по-настървен.Трите създания се доближиха и явно са заедно.Е щеше да има повече от сладката им кръв за него,само да изчака мига си.Трябваше му само миг и щеше да нападне,миг, когато са раздалечени и невнимателни.Миг, когато най-едрия се отадлечи малко.Този миг - мига, който чакаше и нападната като стрела,изстреляна като от опъната до край тетива....
- Барсиллллл!! - успя само да изреве гиганта и сянката, която забеляза се бе приземила на земята и с мълниеносни движения,сливайки се едно с друго,тя направи няколко скока и с един последен се хвърли срещу война, оставяйки му само няколко болезнени секунди живот в чудовищната паст от зъби и нокти, които бе разтворило сякаш за последна прегръдка.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар