Повей на съдбата - 1-19 част

.... само едно вдишване,толково кратко и толкова продължително.С него започва живота и с него може да завърши.Толкова кратко.Хищното създание и Барсил бяха започнали своя танц на смъртта,единият от тях щеше да го довърши,другият не.Силата и скоростта на създанието срещу неизвестните нему умения на война.Засега съдбата клонеше към звяра.Таурините не бяха известни със скоростта си ,а със силата и Гуам действа инстиктивно - не можеше да стигне навреме,но поне щеше да го защити.Докато измъкваше оръжието си с една ръка,другата я насочи към Барсил.Второ вдишване.Барсил и сянката отново се нападнаха,а защитното заклинание вече бе казано от Гуам,но сякаш ефект нямаше.Трето вдишване.Почти до двата противника ясно видя че това е върколак и как с хитра но рискована маневра Барсил се справи с него,но на цената на тежък удар.Четвърто вдишване и всичко бе приключило.
-Добре се справи боецо,тези не умират лесно.Явно дълго ще бъдем приятели - побутвайки с крак неподвижното тяло на звяра.Отмести поглед към кървящите рани на Барсил,сложи ръка на рамото му и затваряйки очи започна да шепне заклинание на отдавна изчезнал език.
След няколко секунди таурина излезе от транса и с почуда погледна все още кървящите рани на Барсил.Изпълненият му с недоумение поглед ,срещна ясния, но изпълнен с болка взор на човека.
-Това,това, което направих трябваше да ти помогне.Да излекува раните ти....
-Няма нищо,поне опита.И по-тежки рани съм понасял,а сега съм тук с вас нали така ? - опита се да го успокои Брасил и отстъпи с несигурна крачка назад от трупа.
-Лекувал сам десетки години къде по-тежки рани,а сега даже не мога да спра кървенето ти.Нещо не ми е наред - каза унило Гуам.Но виждайки поредната несигурна крачка на Брасил,го настигна с два разкрача и внимавайки да не го нарани допълнително, го притисна до себе си.
- Хей Джаневней донеси си торбата с билките,явно сега може да му помогнем само с тях - и докато изричаше тези думи,усети как човека в ръцете му се отпусна още повече и е почти изгубил съзнание.Миг по късно и това стана - войнът оплете крака,залитна и само силата на таурина го задържа прав,но оръжието му се измъкна от отпуснатата ръка и направило полу кръг,следвайки свой собствен път, се удари в земята и изчезна погълнато от калта около тях.