вторник, 3 март 2009 г.

Повей на съдбата - 1-18 част

...изграденото от хиляди тренировки осезание и приятелският вик спасиха война.Едновременно рязка и плавна крачка го изнесоха в страни на нападателя, а дясната ръка вече бе извадила меча, поставен на гърба му.Първи поглед - бърз като мисъл...
...около 5 крачки дълъг хищник наподобяващ голяма котка или вълк,дълги пръсти и здрави нокти на тях
- погледът му се размести,усети движение на тялото си ,инстинктивно замахна с меча и усети съпротивление десницата му удържа дръжката на оръжието...
Мисъл
-движа се, трябва да остана на крака
-възприятие:изгаряща болка в торса влага на мястото,ревът на съществото -движението спря.
Съществото се бе отдръпнало от мястото на разменените удари и застанало на три лапи,близо до четвъртата около плешката зееше съсечената от меча рана от там бликаше тъмна гъста течност.
Барсил направи крачка към нападателя си, прихвана оръжието с две ръце и опита промушване,макар и ранено съществото ловко отбягна.Това чакаше война едновременно връщане на оръжието и крачка в страни хванаха съществото неподготвено-мечът описа дъга и се вряза между рамото и главата.Този път рев нямаше, само гърч на нападналия,незасегнатата му предна лапа описа дъга и се вряза в торса на война.Чу се дрънчене на металните му брони,тялото му се огъна, но остана право.Нямаше вик на болка, но лицето на Барсил излъчваше безмълвна ярост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар