Със завидна бързина Джаневней преметна арфата на гърба си и притича до двамата си спътника.
По пътя прескочи ловко трупа на върколака без да обърне внимание, че все още диша. Извади торбата с билките и подбра няколко специфични листа. Барсил едва дишаше, бардът извади чист плат, който трябваше да послужи за превръзка и откъсна голяма част от него и я подаде на Гуам, който със завиден усет започна да превързва Барсил. Улисани в грижата за война, двамата не обърнаха внимание на нещо важно...
Тежко зловоние ги лъхна откъм гърбовете, което те усетиха с леко закъснение, равняващо се на кратко дихание.
Джаневней се обърна бързо, срещайки мътния поглед на второто същество, което ръмжеше и оголваше зъбите си. Насочи се скоростно към най-близкостоящия противник. Кървава дреха се разкъсваше с всяка секунда. Пръски обвиваха заобиколните дървета и треви, а тежкия тропот на бягане огласяваше с ехото си мъртвата тишина - явно беше тежко ранено.
Бардът нямаше време да мисли, изхули от ръкавите си два кинижала и ги метна скорострелно към тичащия върколак, който издаваше хъркащи звуци.
Предсмъртните хрипове на агонията се разнасяха с всяка крачка, но животното не спираше, водено от нагона за убийство и пазено от инстинкта за самосъхранение.
Опитът му с кинижалите отвори само нови кървящи рани, но се оказа крайно неуспешен, за да го убие...
Двата кинжала си останаха забити в козината на върколака, а близостта му притеснително се увеличи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар