С ловко движение конникът слезе от коня,разпери ръце в страни и мокрият кожен плащ се отметна назад.Вече отблизо съвсем се виждаха двата вида брони по него и тежкият меч конната броня бе от кожено кече и пришити костни пластини.Той заби счупената пика до себе си, протегна и стисна подадената му ръка.
-нека да е мир и дружба,аз съм Барсил от степните хора,племето на Бащата вълк.
Двамата в ръкостискане бяха доста интересна гледка човека стигаше до раменете на новия си спътник.Озарени от усмивката на новото другарство Барсил каза:
-дано боговете позволят честта да ни води,много земи да видим и враговете да познаят нашата сила.Да бъде...
Няма коментари:
Публикуване на коментар