Музиката спря, конят се стресна, ръцете на барда с ловко движение поставиха обратно флейтата на мястото й.
Мъжът застана в изправена стойка и с бавно, грациозно движение се запъти към спътника си.
Доближи се до двамата другари и с недоверие погледна Барсил:
- Не те харесвам, блясъкът на доспехите ти ми е крайно познат.. Не го помня с добро. Вярвам обаче, че паметта ми преувеличава спомените, но се моля да греша. - лицето му остана безизразно за момент. - Но това е стара история, името ми е Джаневней.
Срещна волевия поглед на война и се сблъска с отсечените черти на лицето му, прочитайки увереността в тях. Очите на барда просветнаха с видимо неодобрение към присъединилия се конник, но и с мълчаливо, трудно-видимо уважение към постъпката му.
Войн с чест? Толкова рядко се преплитаха тези две понятия.. А идеалите?.. Те представляваха черна бездна от безумия, в която можеш само да се удавиш.. Светлината и яснотата им отдавна бяха сменени с илюзии по отминали времена и несбъднати копнежи за достойнство. Но каква радост изпитваха онези, имащи смелостта, доблестта и възможността да срещнат лице в лице такъв човек...Войн с цялата си същност, притежаващ Знанието да разбира смисъла на честта..
След кратката преценка и отвеяните за миг мисли, бардът кимна във знак, че приема спътника, довърши мълчаливо започнатия разговор между него и конника:
- Нека борим, доколкото ни позволяват възможностите и докогато съумеем да не срещнем предателството.. - лека нотка на тъга се усети в думите му. - Дано пътят на спомените ни не се пресече, а да създадем нови такива заедно, в името на.. себе си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар