На няколко крачки едни от други двамата спряха като по уречен сигнал.Небето над тях бе прорязано от поредните светкавици,някои от които паднаха не далече от тях разпръсквайки притаилите се горски обитатели в ноща.
- Ти си ми познат,беше с Аквилонците тогава нали? - разнесе се гласът на изправилият се исполин,миг по късно погълнат от поредния гръм на светкавица.
- С тях беше нали- и отново оглушителен тътен отнесе думите му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар